Трилобити

Данни

Еволюционен период: от палеозоя до перм, когато измират.

Разпространение: навсякъде в океана

Дължина на тялото: 1 мм – 70 см

Поради разнообразието, бързата им еволюция и лесното
вкаменяване на външния им скелет, трилобитите
се смятат емблематични за камбрийския период.
Те изчезват в края на пермския период.

Видове

Тъй като скелетът им се вкаменява бързо, намерени са множество оцелели фосили. Близо 17 000 вида трилобити са познати от палеозойската ера.

Тялото на трилобита се състои от три основни части: глава (cephalon), тяло (thorax) и опашка (pygidium).

Глава

Някои видове трилобити имат антени, които обслужват вкусовите и обонятелните им сетива. Някои видове са имали и очи.

Фосил

Голяма част от останките са се отложили в седиментните
скали. Вкаменелостите
ни навеждат на заключението,
че големи количества от тези
видове са живели в моретата
през палеозойската ера.

Измиране

Не е известна конкретната причина, но броят им
вероятно е намалял рязко, тъй като са представля­ва­ли основната храна за появилите се ранни
видове риби (например акули).

Фасетно око

За разлика от съвременните членестоноги,
очните лещи са съставени от калцитни
кристали, които фокусират светлината
от външния свят.

Тяло

Тялото при трилобитите е съставен от над 100 сегмента. Това им дава възможност, подобно на съвременните мокрици, да се свият на кълбо
при евентуална опасност.